Автор: Лорик Идризи -БИРС
В голямата мозайка на интеграцията на държавата и европейското бъдеще албанските граждани на Северна Македония, макар и да осъзнават чувствителността на спора с България, който е относно идентичност и култура, през техните очи видяха единствено светлината на историческият момент, който ще даде възможността на Северна Македония най-накрая да разреши двустранните спорове и да има отворен път към пълна интеграция в голямото европейско семейство.
Актьорите в албанската публична сфера, започвайки от партиите, независимо дали са от правителството или от опозицията, единодушно и безусловно приветстваха френското предложение като единствения начин за отключване на процеса на европейска интеграция, а именно започването на преговори между Северна Македония и ЕС. Във всички свои изказвания те подчертаваха, че европейският път на страната няма друга алтернатива. В синхрон с този европейски хоризонт те виждат френското предложение като добра основа за разрешаване на спора между Северна Македония и България, след всички онези безизходици и сблъсъци на противоположните полове, които засегнаха историческите и идентичностни въпроси на македонския народ. Добра база, която поддържа геостратегическите позиции на страната, които са в пълен синхрон със САЩ и Европейския съюз.
Считаме това като последното възпрепятствие пред отварянето на европейската перспектива, особено след смяната на името с Преспанското споразумение, което също се смяташе за голямо предизвикателство, но беше подкрепено не само от албанските граждани на Северна Македония, но и от всеки гражданин, който притежаваше истинска чувствителност относно пътя на страната към евроатлантическа интеграция.
И в двата случая имаше много добри възможности за по-ранно намиране на решение с подкрепата на международния фактор за ускоряване на интеграционния процес. Но, през 30-те години от съществуването на Северна Македония политическите елити пресмятаха с догми да запазят дълголетието на власта си; налице беше догматичен подход и фолклорен разказ за избягване на тези решения, които бяха рационални компромиси.
В първия спор етническите албанци бяха по-замесени, защото ставаше въпрос за правно-държавното измерение. В случая с България етническите албанци са напълно наясно с културно-идентификационния сблъсък, който не ги определяше като албанска идентичност и поради това всички участници в политическия и обществен живот бяха внимателни в изказванията си. Но в целия сложен контекст политическите и социалните заинтересовани страни от албанското пространство взеха предвид, че това предложение е последният влак на Европа, докато тенденциите на напускане на млади хора и други възрастови групи в посока към всяка страна от Европейският съюз стават все по-тревожни. Във втория спор със съседната държава – България, албанците бяха по-равнодушни, но и със силно разбиране към сънародниците си македонци, защото контекстът беше културен и идентичностен. Почти всички участници в обществения живот, но също и гражданското общество и гражданите показаха дълбоко разбиране на проблемите на идентичността с цялата им сложност.
От тази гледна точка премахването на ветото и получаването на дата за Европейския съюз е възможност за борба срещу социалната депресия, докато съседните страни с последователни вета доведоха до задънена улица. Спомняме си периода на Груевски, когато страната пое по път без връщане назад и имаше нужда от цялостна социална рефлексия и обединение отвъд етническите и идеологическите цветове, за да върнем страната по европейския път.
Идеологическото връщане към древността, чрез политиката на бившия премиер Груевски, възпрепятства решаването на проблема с името повече от десетилетие, което отложи членството на страната в НАТО и затвори пътя към преговори с ЕС. Необходими бяха много политически движения, към силен международен ангажимент, но също така и много голям ангажимент на други прогресивни социални актьори, за да може Северна Македония да излезе от тази популистка догма.
В цялата тази ситуация албанският политически фактор изигра конструктивна роля, като постави на първо място геостратегическото положение на Северна Македония и предложи рационално решение с международната общност по отношение на решаването на проблема с името.
Тези политически безизходици вече създадоха социална депресия сред гражданите, която освен всичко друго имаше и все още има цената на заминаването на млади хора за Европа. Тези ситуации удрят по-силно надеждата на младите хора, които се стремят да създадат синергия между европейските ценности и благосъстоянието.
Независимо от „греховете“, които могат да имат правителствата след Груевски, които не използваха целия си потенциален капацитет за мащабно европейско транспониране на страната, не може да се отрече, че имаше голяма воля за европейски път; паралелно с народната воля за законово наказване на корумпираните. Така че това беше политически момент, в който гражданите на Република Северна Македония започнаха да гледат на общите проблеми, а не на културните и етническите различия, през собствената си призма. Албанският политически фактор възнамерява да играе същата роля и със съседна България, поставяйки интеграционния процес над всичко, но в никакъв случай не желаейки да нарушава културния и идентичностен план на македонците.
Разглеждайки европейската и прозападна ориентация като безспорна и уникална алтернатива, сигурността, осигурена от страните от Европа и Съединените Американски Щати, като основни съюзници на Северна Македония за това решение, даде голяма достоверност на този документ, може би основният аргумент за възприемането на историческия завой към ЕС.
По този начин те вярват в концепцията за Европа и западните ценности, където многообразието от култури и езици е добавена стойност към тази европейска парадигма. Тези обстоятелства на големи спорове на противоположни полета, разбира се, изискват рационални компромиси, означават нова сцена за възприемане на реалността в контекста на голямата мечта на всеки балкански народ, че освен цялата вселена на многообразието, общият знаменател е европейското пътуване към пълна интеграция в този съюз.
Албанската етническа общност във всички случаи усеща антиевропейските наративи като опасни. Тя вижда тези разкази като анахронични и опасни за съществуването и пътуването на Северна Македония в Европа на ценностите, особено разказите, когато някои политически партии, като Левицата, са ги деградирали в антиевропейски, антиамерикански дискурси и в някои случаи дори се опитват да предизвикат междуетническа нетърпимост.
И така, за да го пречупим от по-приемлива гледна точка, гражданите -албанци, като съдържание и колективен рефлекс, видяха това решение горе-долу подобно на това, което имаха правителствените партии, това на рационален компромис със София. Рационален компромис, който трябва да бъде направен, за да се запазят геостратегически позиции и да се избегнат по-нататъшни забавяния, но в никакъв случай не е имало липса на разбиране за признаване на други съвместно съществуващи култури.
Демократичният съюз за интеграция (DUI), като най-голямата партия от албанския лагер и победител във всички парламентарни изборни цикли, като част от правителството на Ковачевски, оцени, че отхвърлянето на френското предложение ще има последствия за Северна Македония, тъй като Българската страна отново може да оспорва въпроси, свързани с македонската идентичност.
Заедно с ДПА и Алтернатива като част от правителството, синхронизирайки се с правителствения партньор СДСМ, който настояваше, че нито езикът, нито македонската идентичност са застрашени от това предложение, те изиграха ролята си в създаването на положителен дух за това предложение, винаги виждайки го като исторически момент за страната, защото това предложение отваря вратите за интеграция на страната. Дори албанските опозиционни партии АА и Движение Беса виждат френското предложение като положително решение за деблокиране на страната по пътя на интеграцията.
Всички албански партии имаха импулс от албанския избирател в Северна Македония да имат положителен подход към френското предложение като преодоляване на последното препятствие по пътя на интеграцията. Аналитиците, ведно с останалите участници в обществения живот имаха подобно мислене; всички участници от обществената сфера подкрепиха френското предложение .
След целия този социален и политически процес френското предложение беше прието в парламента, а Северна Македония започна преговори с ЕС в две фази, както е определено в това предложение и което означава отваряне на Конституцията и включване на българите в нея. Албанският политически спектър, участниците в обществения живот и мнението на албанците по отношение на бъдещите предизвикателства на този процес ще продължат да бъдат същите, позитивни с ентусиазъм за получаване на дата за интеграция в Европейския съюз, винаги с доверие в САЩ и в европейските партньори като сигурност в непрекъснатостта на процеса и запазване на интегритета на Северна Македония.
Откриването на преговорите бележи решаващ момент за Северна Македония по необратимия път на европейската интеграция като единствена алтернатива. С откриването на преговорите трябва да започне нов институционален и държавен манталитет и способ на функциониране, който да отговаря на идеята за европейските ценности и стандарти. Всички глави, които ще бъдат отворени, заедно с процеса на предварителен скрининг, ще установят нов начин на функциониране на държавата в съответствие с концепцията за функциониране на държавите от ЕС.
Така с приемането на датата за интегриране на Северна Македония в ЕС албанските граждани вярват в концепцията и духа за запазване на човешкото достойнство и културното многообразие на този съюз. Гражданите – албанци, всички участници в обществения живот, винаги считат компромисите като рационални и положителни във функцията на интеграционния процес и в крайна сметка, във функцията на пълноправното членство на Северна Македония в ЕС.
This analysis is part of the project: „Demystifying the (un) neighborly relations on the path to the EU: The case of North Macedonia and Bulgaria“, through the Canadian Fund for Local Initiatives (CFLI).The content of the publication is the sole responsibility of EUROTINK-Centre for European Strategies and can in no way be considered to reflect the views of the Canadian Embassy in Belgrade and the Canadian Fund for Local Initiatives.
