Автор: проф. д-р Татяна Стояноска Иванова, Институт по социология, Философски факултет, Университет „Св. Кирил и Методий“ Скопие
Социологическият доклад относно отношенията между Република Северна Македония и Република България се отнася до много аспекти, включително образование, култура, икономика, туризъм, спорт, политика и други социални сфери, и обхваща връзките и взаимодействието между индивиди, групи и институции. Република Северна Македония проправя пътя към Европейския съюз и мнозинството от гражданите споделят мнението за по-бързо присъединяване към голямото европейско семейство. В този контекст са и поредицата споразумения и международни конвенции, които страната ни прие с цел да ускорим крачките по европейските пътища. Едно от тези споразумения беше Договорът за приятелство и добросъседство с Република България от август 2017 г., ратифициран от двете страни през 2018 г., споразумение, което имаше за цел подкрепа от България за кандидатурата на Македония за членство в НАТО и ЕС, включително подобряване в областта на икономиката, търговията, транспорта, митниците и други сегменти. Това споразумение, макар и посрещнато с известни критики от част от обществеността, все пак беше приветствано от мнозинството, всичко с цел България, като един от нашите съседи и страна-членка на ЕС, да помогне на Македония в приближаването и към европейските перспективи. Но въпреки че споразумението беше ратифицирано, появиха се редица несъответствия и неуважение към някои от възгледите, особено свързани с образованието и историята, и в този контекст, през 2020 г. Македония получи вето от България за членство в Европейския съюз.
Основните цели, принципи и ценности на Македония са насочени към Европейския съюз и именно затова тя се стреми към разпространение и приемане на европейските ценности, тяхното консолидиране и утвърждаване в общия социален хабитус. Няма морални дилеми относно приемствеността в проследяването на европейските ценности, а решаващи са приемането и разбирането на другия във всеки контекст (етнически, религиозен, политически и др.), уважението, отговорността, алтруизма, космополитизма, изграждането и развитието на принципа на толерантността като един от основните принципи, изграждане на мостове за диалог и сътрудничество, с една дума позитивен подход във всеки сегмент от социалната среда. Но това, което трябва да се отбележи е, че ако желаете европейска перспектива и уважение към всички европейски ценности, те не могат да бъдат само част от едната страна, напротив, всяка държава трябва да полага грижи, и при това не само декларативно, но и практически да се застъпва за прилагането им в истинския живот.
Образованието е гръбнакът на всяко общество и без здрава образователна система не могат да се изградят здрави поколения, които да се справят с житейските и социалните предизвикателства, поради което образователните програми трябва да се създават много внимателно и старателно. Точно един сегмент от образователните реформи беше и препятствие за споразумението с България, настоявайки за промени в учебниците по история, гражданското образование и др. Образователните институции са предназначени за възпитание и образование, качествено обучение, базирано на факти и знания и не трябва да подлежат на политически сметки. Фактите за историческото минало не могат и не трябва да бъдат мистифицирани, напротив, фактите в смисъла на Дирекем трябва да се третират като закон и следователно трябва да се приемат, а не да се оспорват. Историята се основава на факти и научни доказателства и като такава е безспорна, полемиката трябва да бъде насочена към бъдещите начини за подобряване на образованието и целият ангажимент трябва да се съсредоточи върху този въпрос: Как да получим по-добро и по-качествено образование, образование, което ще развива европейските ценности и които ще се носи рамо до рамо с високо развитите страни. В този контекст в рамките на висшето образование с право може да се каже, че налице е напредък и сътрудничество между Македония и България, а доказателство за това е обменът на студенти в рамките на европейските програми за мобилност и сътрудничеството между университетите и факултети в областта на общи проекти, конференции и гостуващи преподаватели. А именно, университетите имат подписани двустранни университетски споразумения, които позволяват международна мобилност (ERASMUS +, CEEPUS), програми, които включват учебен престой в чуждестранен университет, участие в международни научни събития (конференции, летни училища, конгреси и др.), като както и престои, командировки, свързани с научноизследователска работа. Университета „Св. Кирил и Методий“ Скопие /понататък: УКИМ/ има голям брой такива споразумения с университети в България, като сред тях заслужава да се отбележат Благоевградският университет „Неофит Рилски“, Софийският университет, Великотърновският университет. Тези споразумения в областта на висшето образование са насочени към обмяна на опит и придобиване на нови знания за студенти и преподаватели, обсъждане на важни социални явления, въвеждане на нови тенденции и подходи в преподаването и учебните програми, разбиране на съвременни научни методи и техники и прочие. Учащите от двете страни трябва да бъдат насочени към придобиване на нови знания, обмен на идеи и опит, откриване на нови хоризонти и перспективи, които ще им помогнат в техния професионален и житейски път, спечелване на приятелства, приемане на ценности, които ще предполагат позитивен подход и приемане на различията и разбира се отвореност към новостите и перспективите. С гостуванията си преподавателите трябва да обменят опит със своите колеги, да обсъждат важни научни въпроси, да предават придобити знания, но също така да разбират и разсъждават логично за някои социални явления, да изграждат мостовете на сътрудничество на бъдещите поколения. Приемането на Болонската декларация предполага създаването на образователни програми, които ще допринесат за знания, основани на факти, изследвания и прогресивни научни постижения, възможност за голяма мобилност в рамките на образованието на всички нива и разбира се индивидуални и социални ползи. Само чрез взаимна комуникация в областта на образованието, обмяна на знания, тези, идеи, както и приемане на различни мнения, но и съвместни изследвания, необременени от политика, ще бъде възможно да се преодолеят недоразуменията, които се прокарват в тънък от страна на политическия елит. Образованието не трябва и не трябва да бъде обременено от политика, то се основава на научни знания, факти и емпирични данни, които са научни истини.
В сферата на културата е изключително важно да се уважава културното наследство и културното богатство на всяка страна и същото да не се оспорва. Именно културата оставя своя отпечатък и е част от цялостния социален дискурс на една държава. Традицията в културата е доказателство и знак за битието на всеки и затова културното богатство и културното наследство, което всяка страна притежава, трябва да се съхранява с особена любов и страст. В областта на културата, сътрудничеството между Македония и България също трябва да се развива, защото именно чрез културни институции, културни прояви, културни центрове могат и трябва да се разпространяват европейските ценности. Това, което трябва да се подчертае специално, е че не трябва да се оспорва нито един сегмент от културата на която и да е страна, особено това, което означава традиция, наследство и богатство, защото по този начин се бърка в същността на една нация. Културата трябва да обединява, вдъхновява, надгражда, интегрира, облагородява, разпространява положителна енергия и развива красиви емоции. Културата не трябва да разделя, да създава враждебност, да всява омраза, да подчинява, да дискриминира, а напротив, тя трябва да развива духа на разбирателство, уважение, доброта и разбира се толерантност. Културната консолидация е ключова за една нация и културният обмен трябва да се подхранва в духа на добросъседството и развитието на културата. И в двете страни младите хора трябва да бъдат стимулирани към съвместно творчество, обмен на културни идеи и ценности, сътрудничество в областта на изкуството, поезията, актьорското майсторство. Културните дейци трябва да бъдат носители на културния обмен, защото само по този начин ще се постигне културен прогрес. В този дух добър пример за сътрудничество е Националната опера и балет на Македония, институция, подписала меморандуми за сътрудничество и споразумения с националните оперни и балетни институции от Стара Загора, Пловдив, Бургас, Варна. Сътрудничеството между тези културни институции е от десетилетия и включва посещения на опери и балети в споменатите по-горе градове, като трябва да се подчертае, че това сътрудничество продължава. Именно в Македония и в България се провеждат балетни и оперни представления с гостуване на национални опери и балети, като трябва да се подчертае, че те са масово посещавани и подкрепяни от публиката. А националните театри на двете страни поддържат сътрудничество и представленията в рамките на културни прояви се провеждат с посещаемост. Разбира се, изложби и поетични четения са част от културния обмен. Това е добър пример и практика и други културни институции да си сътрудничат, всъщност културата има онази изконна сила да разпространява топлина, толерантност, красота и да обединява.
Спортът, като една от най-значимите странични дейности в света, трябва да бъде поле за сътрудничество между двете страни, поле за игра, състезание, разпространение на спортния етикет и интелектуален диалог в спорта. Макар и не често, спортните игрища са ставали обект и на подкупи, на политически сметки, особено чрез феновете на отборите от двете страни или националните селекции, които чрез вулгарни лозунги и аплодисменти чрез използване на унизителни думи, внушават обида към другите, разпространявайки език на омразата и нетолерантност. Спортът трябва да обединява и развива спортното майсторство и спортната конкуренция в духа на посрещане на противника, приемане на поражението, поздравяване на по-добрия и действие в духа на положителните послания, които се изпращат чрез спорта. По-честите мачове, независимо дали са приятелски, дали в рамките на спортни купи или състезания, на национални отбори и спортни клубове от двете страни, трябва да разпространяват положителния дискурс, като приветстват собствения си клуб, но без да обиждат другия на каквато и да е основа, като разпространяват спортния етикет, относно междукултурния диалог в спорта и научаването как да приемаме както победата, така и поражението. Само чрез положителни спортни настроения и иницииране на сплотеност в спортния дух, но и наказване и осъждане на обидите и дискриминацията, ще допринесем за преодоляване на различията и приемане на разнообразието.
Политиката е неизбежна част от анализа и нагласата не само на научния и интелектуален елит, но и на цялата общественост е, че нетърпението и проблемите се пораждат и подхранват в определени моменти именно поради политически нужди. От друга страна, провокациите от гледна точка на подкрепа на личности, които са част от историята и отричат нация или култура, обиди от страна на политици, откриване на клубове със скрити цели, не трябва да остават незабелязани и ненаказани. Провокации не бива да се палят, но всеки, който провокира, трябва да си понесе съответната санкция. Политическият елит не трябва да остава мълчалив свидетел на нечие лошо поведение, на нечие отричане на културни дейци и честването на хора, които не са станали известни по добри неща, трябва твърдо да застане на пътя на подобни действия. Политическият елит и на двете страни трябва да работи в дух на разбирателство, помирение, толерантност, уважение, но и отговорност и грижа за своите както у дома, така и в чужбина. Политическият елит не трябва да подбужда и подкрепя насилието, защото насилието ражда насилие, напротив, трябва да бъде пример за сътрудничество, комуникация и разпространяване на положителни ценности, което ще означава прогрес и напредък и на двете страни. Всички имаме обща цел просперитет и прогрес, по-добър живот и по-щастливи хора, само с такава мисия политическият елит ще успее да поддържа духа на хората и истинското разпространение и развитие на европейските ценности. Ще приключа с фразата на Мартин Лутър Кинг, че „Следващите поколения няма да осъждат злото и насилието на лошите хора, напротив, ще осъждат мълчанието на добрите“.
This analysis is part of the project: „Demystifying the (un) neighborly relations on the path to the EU: The case of North Macedonia and Bulgaria“, through the Canadian Fund for Local Initiatives (CFLI).The content of the publication is the sole responsibility of EUROTINK-Centre for European Strategies and can in no way be considered to reflect the views of the Canadian Embassy in Belgrade and the Canadian Fund for Local Initiatives.
