Автор: проф. д-р Борче Треновски, Стопански факултет – Скопие,Университет „Св. Кирил и Методий“ –Скопие
Кратък преглед на македоно-българските отношения и потенциала за развитието им
След дългогодишни опити за установяване на взаимно сътрудничество, първото по-сериозно сближаване на двете страни С. Македония и България с което установиха двустранно сътрудничество и диалог стана през февруари 1999 г. Декларацията от 1999 г. отвори вратите за бъдещо потенциално сътрудничество между Скопие и София в няколко области от взаимен интерес. Тя покриваше широка рамка за бъдещо сътрудничество в няколко области, които бяха пряко или косвено решаващи за развитието на солидно и тясно икономическо сътрудничество. Това първоначално сближаване на взаимните нагласи и частично подобряване на добросъседските отношения беше в няколко релевантни области от взаимен интерес – развитие на инфраструктурата (енергетика, транспорт, телекомуникации); улесняване на процеса на осигуряване на необходимите правни, икономически, финансови или търговски условия за свободното движение на стоки, услуги и капитали и намаляване на митническите и граничните формалности; разширяване и развитие на транспортните връзки по линия на регионалните инфраструктурни проекти; насърчаване на сътрудничеството в областта на културата, образованието, здравеопазването и други сектори и др. Въпреки че първоначално и двете страни имаха силен мотив, че двустранните отношения трябва да се подобрят в бъдеще и това ще повлияе значително на развитието на всяка отделна държава, през следващия период македоно-българските отношения се сблъскаха със специфични проблеми и предизвикателства от не-икономически характер (свързани с миналото и различни интерпретации на историята и културното наследство), който не позволяваше използването на пълният потенциал за взаимно икономическо сътрудничество и развитие.
Договорът за приятелство и добросъседство от август 2017 г. беше нова страница в развитието на взаимните отношения, която представляваше и нова основа за развитието на икономическите отношения между двете страни. Двете страни ратифицираха Споразумението през януари 2018 г., поставяйки предишните отношения между Скопие и София на нова основа и сближавайки двете страни чрез партньорство, ориентирано към Европейския съюз (ЕС). Споразумението предвиждаше подкрепа от страна на България за кандидатурата на Македония за членство в НАТО и ЕС, подобряване на търговската и транспортна инфраструктура и улесняване на митническите и гранични формалности. В този момент България е шестият по големина търговски партньор на С. Македония, българските преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) започнаха да се увеличават отново през 2016 г., започнаха дискусии за съвместно подобряване на пътните, железопътните, газовите, електрическите, интернет връзките – и стана ясно, че ако социално-политическите отношения се стабилизират, икономическото сътрудничество и растежа на бизнеса между двете страни, има потенциала да напредне значително и да бъде солидна основа за икономическото развитие на двете страни. Прилагането на същото споразумение от 2017 г. на практика обаче беше слабо, често оспорвано и тълкувано по различен начин от двете страни. През октомври 2019 г. България предупреди, че ще блокира пътя за С. Македония към ЕС, ако не бъдат решени някои исторически и образователни въпроси, докато през 2020 г., страната наложи вето на членството на С. Македония в ЕС. За решаване на проблема се появи “френското предложение”, което беше ожесточено обсъдено от двете страни. В крайна сметка обаче парламентът на С. Македония прие френското предложение и в резултат С. Македония условно (като се има предвид, че съествува протокол по двустранните въпроси, който служи като подробна пътна карта за бъдещи преговори) започна преговори за присъединяване с ЕС. Но, разбира се, процесът не е приключил и има още доста работа и много нови предизвикателства, които могат да окажат сериозно въздействие върху социално-икономическото благосъстояние и на двете страни.
В този документ ще се съсредоточим повече върху развитието на икономическото сътрудничество между двете страни, което се определя – както от дълбоките икономически промени, претърпени от двете страни в дългосрочния процес на преход, така и от техния капацитет/способности да насърчават собственото си икономическо развитие. Разбира се, една от основните цели е да установим, дали междусъседските и политически отношения са оказали влияние върху интензивността на икономическото сътрудничество и в коя област. Това е особено важно за по-нататъшното създаване на солидни основи за напредъка на икономическите аспекти на сътрудничеството – и също така за изпращане на послание до политическите елити – че икономическото сътрудничество и благосъстоянието могат да бъдат пример за преодоляване на различията и ръководство за преодоляване на политически/исторически/културни/социални и други предизвикателства, които възпрептястват по-доброто бъдеще.
Имайки предвид предходното, в следващия раздел се фокусираме основно върху анализа на двустранното икономическо сътрудничество между С. Македония и България в дълъг период от време. Първо, представен е сравнителен анализ на двете икономики по няколко икономически показателя, за да се получи първоначална представа за икономическите условия в двете страни. След това преминаваме към анализ на търговското сътрудничество между двете страни, износа/вноса, анализ на търговията според Стандартната международна търговска класификация, тоест колко конкретни групи продукти участват в търговията между двете страни. Освен това се изследва кои групи продукти имат най-голям потенциал за търговия през предстоящия период. Отделен раздел е посветен на анализа на македонските и българските преки чуждестранни инвестиции в двете страни и относителното им участие в общите преки инвестиции на двете страни. След това документът анализира развитието на туризма между двете страни, тоест движението на македонски и български туристи между страните през годините. Това кратко изследване завършва с някои общи и практически препоръки за развитие на икономическото сътрудничество на двете страни – като основа за проспериращо междусъседско бъдеще.
Търговията между С. Македония и България имунна ли е срещу междусъседските отношения?
Обикновено влошаването на политическите и съседски отношения между две държави създава чувство на страх в бизнес сектора от възможни смущения в икономическите и търговски отношения, определени административни ограничения/бариери, прекратяване на определени разрешителни, дискриминация срещу определени инвеститорски продукти и др. Следователно нашето начало на анализа се отнася до определяне на тенденциите в търговията – дали блокадата (ветото) от България, която временно попречи на европейската интеграция на Северна Македония, блокада, която имаше потенциала да прерасне в по-голям политически конфликт, също наруши икономическото и търговското сътрудничество между двете страни. Да кажем предварително, че данните не могат да потвърдят по-сериозно нарушение.
Последните статистически данни на годишно ниво от 2021 г. показват, че България е петият по големина търговски партньор на Македония с търговски обмен от 882 милиона щатски долара или ръст от дори 31% през 2021 г. спрямо 2020 г. Търговският дефицит в търговията с България е в размер на 89 млн. щатски долара. По-горе на графика 1 се вижда, че в периода 2005-2021 г. търговията с България следва тенденцията на общата търговия на Северна Македония, т.е. относителният дял варира от поне 4% през 2020 г. до максимум 7% през 2008 г. и 2011г. Установен е отрицателен темп на растеж на търговията през 2009 г. в резултат на последиците от световната финансова криза от 2008 г., през 2012, 2013 и 2016 г. и през 2020 г. поради добре известните причини за свиване на икономическите дейности за предотвратяване на разпространението на пандемията причинени от заболяването Ковид-19. Общият ни извод би бил, че неблагоприятните политически развития не се отразиха пряко и сериозно върху стокообмена на двете страни – напротив, след блокадата (ветото) през 2020 г. относителният дял на стокообмена през 2021 г. спрямо 2020 г. се увеличава с единица процентен пункт и е 5% спрямо общата търговия на С. Македония.
През периода 2005-2021 г., с изключение на 2008, 2013, 2017 и 2018 г., С. Македония е изправена пред търговски дефицит с България. Най-голям дефицит в търговията с България е налице през 2015 г. от 186 млн. долара, а най-голям излишък през 2008 г. от 108 млн. долара.
Що се отнася до износа, през 2021 г. България е вторият по големина експортен пазар за македонските компании, в който имаме износ на стойност 396 млн. щатски долара, или ръст от 27% спрямо износа през 2020 г. През 2021 г. износът за България има 5% дял в общия износ и това се запазва повече години. Ясно е, че политическите събития не оказват сериозно влияние върху износа на Северна Македония за България. В анализирания период относителният дял на износа за България спрямо общия износ на Северна Македония варира от минимум 4% (76 милиона щатски долара) през 2005 г. до максимум 10% (379 милиона щатски долара) през 2008 г. Графиката показва, че износът за България следва тенденцията на общия износ.
По данни на Държавната статистическа служба, анализирани по сектори СМТК (Стандартна международна търговска класификация), през 2021 г. България е изнасяла предимно суровини (не храни) с изключение на горива (193 млн. USD). От 2009 г. до последната 2021 г. тази позиция покрива почти половината от износа на България, а през 2010-2015 г. и 2017-2019 г. повече от половината от износа. Вторият по големина сектор след СМТК в износа за България са продуктите, класифицирани по материал ($71 млн. щатски долари) с 18% дял през 2021 г. Този вид, започвайки от 2005 г., когато създава над половината от износа за България, следва тенденция на намаляване и от 2010 г. нататък всяка година има по-малко от 20% относителен дял в износа за България.
Третият сектор по обем в износа на Северна Македония за България през 2021 г. е химическите и свързаните с тях продукти с дял от 11% (45 милиона щатски долара). Тогава през същата година в България износът на различни готови продукти възлиза на 7% (26 млн. щатски долара), на напитки и тютюн 6% (23 млн. щатски долара), на машини и транспортни устройства 5% (20 млн. щатски долара). ), на храни и живи животни 4% (16 милиона щатски долара), минерални горива, смазочни материали и свързани продукти 1% (3 милиона щатски долара).
Анализирано във времевия период 2005-2021 г. може да се заключи, че в износа за България по СМТК, суровините (не храните) с изключение на горивата увеличават относителния си дял от 17% през 2005 г. на 49% през 2021 г. Докато при продуктите, класифицирани според материала, налице е обратна тенденция. Тази позиция намалява относителния дял в износа за България от 54% през 2005 г. на 18% през 2021 г. През същия период други сектори според СМТК имат подобни относителни дялове в износа за България.
Особено важен въпрос – КЪДЕ, в кои отрасли може да се увеличи и подобри износът от С. Македония в България?
Продуктите с най-голям експортен потенциал от Северна Македония за България са минерални суровини, машини, електроенергия и черни метали. Машините и електроенергията показват най-голямата абсолютна разлика между потенциалния и реалния износ по отношение на стойностни единици, оставяйки възможност за реализиране на допълнителен износ на стойност 27 милиона долара. Относително погледнато, моторните превозни средства и части имат най-голям потенциал за реализиране на износ до 2027 г., тъй като в момента се използва само 1% от експортния потенциал.
От страна на вноса пък, България през 2021 г. е осмият по големина партньор за македонската икономика, от която имаме внос на стойност 485 млн. щатски долара, или ръст от 34% спрямо вноса през 2020 г. През 2021 г. относителният дял на вноса от България се запазва на 4% спрямо общия внос в Северна Македония. През анализирания период 2005-2021 г. относителният дял на вноса от България варира от минимум 4% (през 2017-2021 г.) до максимум 7% (през 2005-2006 г. и 2015 г.). От графиката по-долу ясно се вижда, че както при износа, вносът от България следва тенденцията на общия внос на Северна Македония, тоест търговският обмен остава имуннен срещу политическите катаклизми.
От гледна точка на структурата на вноса според класификацията на СМТК през 2021 г. от България се внасят най-много минерални масла, смазочни материали и свързаните с тях продукти (171 млн. USD) с относителен дял в общия внос от 35%. От графиката по-долу се вижда, че относителният дял на тази позиция варира от минимум 12% във вноса от България през 2008 г. до максимум 39% през 2012 г. Вторият по големина сектор по СМТК във вноса от България са продуктите, класифицирани по материали с внос на стойност 15 млн. долара и 30% дял от общия внос през 2021 г. Относителният дял на тази позиция в общия внос от България за периода 2005-2021 г. варира от 22% през 2005 г. до 33% през 2016 г.
През 2021 г. останалите отрасли според СМТК имат едноцифрени относителни участия и са относително незначителни спрямо първите два отрасли. Суровини (нехранителни), различни от горива, представляват 7% (34 милиона щатски долара), химически и свързани продукти 6% (31 милиона щатски долара), машини и транспортно оборудване 6% (28 милиона щатски долара) във вноса на България), различни готови продукти продукти с 6% (28 милиона долара), храна и живи животни с 5% (25 милиона долара), животински и растителни масла, мазнини и восъци с 3% (15 милиона долара) и напитки и тютюн с 2% (8 милиона долара).
Анализирано в периода 2005-2021 г. може да се заключи, че при вноса от България по данни на SMTK, с изключение на минерални горива, смазочни масла и подобни продукти, продукти, класифицирани по материали и суровини, няма съществени промени в относителното им участие в други позиции относно вноса от България.
Продуктите с най-голям експортен потенциал от България за Северна Македония са машини, електроенергия, черни метали и метали (с изключение на черни и благородни). Машините и електроенергията показват най-голямата абсолютна разлика между потенциалния и действителния износ в стойностни единици, оставяйки място за реализиране на допълнителен износ на стойност 58 милиона долара. От относителна гледна точка химикалите имат най-голям експортен потенциал, тъй като в момента се използват 30% от експортния потенциал на този отрасъл.
Какво е положението с преките чуждестранни инвестиции?
Освен чрез търговия със стоки и услуги, България присъства в икономиката на Северна Македония и чрез бизнес-инвеститори, които са имали значителна роля в определени икономически отрасли. Графиката по-долу показва ролята на преките инвестиции от България в Северна Македония. Политическата среда и създаването на предвидим бизнес климат в дадена страна са много важни детерминанти за привличане на ПЧИ. В резултат на това, очакваше се политическото напрежение между Македония и България от 2020 г. да намали съвместните преки инвестиции. Това не се случи, но тази ситуация не означава, че съвместните инвестиции са на достатъчно ниво. Разбира се, има потенциал и от двете страни за повече съвместни инвестиции в повече отрасли от взаимен интерес.
През 2021 г. ПЧИ от България възлизат на 37 млн. щатски долара от общите ПЧИ в Северна Македония в размер на 552 млн. щатски долара и нарастват с 49% спрямо 2020 г. Има обаче спад в относителното участие на ПЧИ от България от 11% през 2020 г. на 7% през 2021 г., но това се дължи на увеличените 1,5 пъти общи ПЧИ в С. Македония през 2021 г. спрямо 2020 г. Най-голям е относителният дял на българските ПЧИ в македонската икономика през 2010 г. с 19%, 11% през 2020 г. и 10% през 2008 г. Междувременно през 2013, 2014 и 2017 г. имаше нетен отлив на български капитали от Северна Македония.
Що се отнася до македонските ПЧИ в света, графиката показва, че след 2017 г. има голям скок на преките инвестиции извън страната. Но това не се отразява, когато става въпрос за България. Относителният дял на македонските преки инвестиции е по-висок в сравнение с българските преки инвестиции в Северна Македония. Македонските преки инвестиции в България са с най-висок относителен дял през 2017 г. с цели 86% от преките инвестиции в страната, 52% през 2021 г., 23% през 2014 г. и 12% през 2016 г. През 2012, 2013, 2018 и 2019 г. налице бе нетен отлив на македонския капитал. През 2021 г. македонските преки инвестиции в България възлизат на 51 млн. щатски долара, което относително означава 10 пъти повече ПЧИ в България спрямо 2020 г.
Каква е ролята на България за развитието на македонския туризъм?
В този раздел анализираме движението на македонски и български туристи в двете страни. От следващата графика се вижда, че участието на българските туристи в общия брой туристи, посетили страната през периода 2008-2019 г. варира от минимум 5% (през 2014 г.) до 9% (2008 г. и 2009 г.). През 2020 г., поради Ковид-19 пандемията, наблюдаваме драстичен спад в абсолютния брой туристи от България, но това съвпада с тенденцията на общия брой туристи и относителният дял на българските туристи остава на най-високото ниво от 9%. Но драстичен спад в относителното участие на български туристи в Северна Македония има през 2021 г. (3%), една година след българското вето върху европейския път на Северна Македония.
Македонските туристи, от друга страна, в България в периода 2008-2021 г. имат стабилно относително участие спрямо общия брой туристи, посетили България. Те винаги варират от 4% (2008 и 2009 г.) до максимум 6% (през 2020 г.). Няма драстичен спад в относителното участие на македонските туристи след политическите събития, въпреки че през последните две години се наблюдава лек спад (в абсолютно изражение) – стойности, сравними с времето на Голямата финансова криза на 2008 г.
БЪДЕЩИ ПОСОКИ – КАК КЪМ ПРЕУСПЯВАЩО ИКОНОМИЧЕСКО БЪДЕЩЕ
Анализът на данните и тенденциите показа, че икономическото сътрудничество между С. Македония и България през последния дълъг период от време има тенденция на нарастване и подобряване. Дори в моментите на най-ожесточените политически сътресения и временно нарушаване на добросъседските отношения – икономическото сътрудничество остана имунно и може би дори остана последният мост, който държи двете страни на една „дължина на вълната“. Поради спецификата на взаимните недоразумения между С. Македония и България, наблюдава се известна уязвимост, частично в частта на туризма, която е косвено свързана с един от ключовите (чувствителни) икономически фактори – движението на хора. Особено важно е, че във всички сегменти и обмена на стоки/услуги, движението на капитали и хора има огромен потенциал за взаимна икономическа синергия и бъдещо развитие. Надяваме се, че в следващия период ще станем свидетели на реализацията на този позитивен/оптимистичен сценарий.
Динамиката в развитието на икономическите отношения между Северна Македония и България носи множество потенциални възможности и конкретни инициативи, които биха могли да бъдат носители на цялостното развитие на двете страни и региона. Регионалните и глобалните инициативи за свободна търговия превръщат двете страни в стратегически партньори при определяне на приоритетите за регионално икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа. Бъдещите съвместни инициативи в икономическото сътрудничество могат да бъдат насочени към:
- Намаляване на различията в законодателствата и икономическата регулация в двете страни и създаване на оперативни институции (механизми) от двете страни за насърчаване на сътрудничеството.
- Преодоляване на административните и бюрократичните препятствия в пътническия трафик и намаляване на административните формалности – Лесен поток от пътници/хора през границата, чрез хармонизиране на митническите разпоредби.
- Улесняване и увеличаване на вноса/износа (намаляване на тарифите, хармонизиране на лицензите и разрешителните, премахване на административните ограничения).
- Стимулиране на съвместни проекти и сътрудничество в областта на туризма.
- Привличане на потенциални инвеститори, защита на съвместните инвестиции и насърчаване на съвместни икономически (предимно инфраструктурни) проекти.
- Митническите администрации да си сътрудничат и да обменят информация за по-ефективно сътрудничество.
- Политики за привличане на ПЧИ и осигуряване на справедливо, безпристрастно отношение и защита на чуждестранните инвеститори от другата държава;
- Насърчаване на сътрудничеството между Северна Македония и България в областта на развитието на инфраструктурата (пример – изграждане на нови международни пътни гранични контролно-пропускателни пунктове и подходящи пътни връзки) – изграждане на железопътна линия и реконструкция на съществуващите железопътни участъци (изграждане на железопътна линия с трасе в посока гр.Кюстендил с обща гранична гара Гюшево-с.Беляковци-гр.Куманово; по-добра връзка чрез пътни връзки на международните ГКПП: гр.Сандански и с.Струма на територията на България с гр.Берово на територията на Северна Македония; гр. Симитли на територията на България с гр.Пехчево на територията на Северна Македония и др.)
This analysis is part of the project: „Demystifying the (un) neighborly relations on the path to the EU: The case of North Macedonia and Bulgaria“, through the Canadian Fund for Local Initiatives (CFLI).The content of the publication is the sole responsibility of EUROTINK-Centre for European Strategies and can in no way be considered to reflect the views of the Canadian Embassy in Belgrade and the Canadian Fund for Local Initiatives.
